Книгата представлява първата част от замислената от авторката поредица от учебни помагала по историческа лингвистика. Тя съдържа авторски проучвания, извършени през последното десетилетие, които се отнасят към проблеми от историята на новобългарския книжовен език, недостатъчно разработени и описани в специализираната литература. 

Тематиката на предложената книга е в съответствие с течащите в дългосрочен план международни, национални и индивидуални славистични проекти, целта на които е да представят една по-цялостна картина на славянските книжовноезикови контакти в диахронен и в синхронен план. 

Учебното помагало е предназначено за студентите от специалността „Славянска филология“, които изучават дисциплината „История на новобългарския книжовен език (с оглед теорията и историята на славянските книжовни езици)“ и неслучайно носи подзаглавието „Славистични ракурси“. В съдържанието му са включени 21 статии и една студия, посветени на тази проблематика. Една част от тях са публикувани в български и чуждестранни издания, някои от които са труднодостъпни, а тук се препечатват след съответна преработка с оглед целите на книгата; други са написани специално за помагалото и се отпечатват за първи път (подробна библиографска справка за тези публикации може да се види в самия край на книгата).

Помагалото се състои от четири части, публикациите във всяка от  които са обединени от обща проблематика: „Щрихи към славянския диалог през Възраждането“, „Дейци и идеи в българо-чешкия културен диалог“, „Българо-полски културни и научни връзки през ХІХ век“, „Автори, преводачи и преводи“. 

В отделните части се очертават конкретните прояви на културния диалог между българите и останалите славянски народи, осъществяван от изследователи, писатели, преводачи, пътешественици, журналисти и др., които с творбите и делата си са допринасяли за културното израстване на отделните славянски народи, а от друга страна, са били медиатори на идеи между своя народ и останалото славянство. 

Формирането на книжовните езици на възраждащите се „млади нации“ регистрира както конвергентни, така и дивергентни тенденции и като краен резултат от тези процеси са налице и специфични прояви във всеки един от тях. Съпоставителните анализи на междуезиковите отношения на базата на текстове от един и същи или различни хронологически срезове представляват интерес от гледна точка на възможността за реконструкция на движения от предходни етапи от една страна, а от друга – за прогнози на бъдещи състояния. Самите анализи дават конкретна информация за тези процеси, тъй като във всяка ситуация на междукултурен обмен и на междуезикови контакти се откриват както общи черти, така и индивидуални. А уникалните особености изпъкват особено ярко на фона на съпоставката с други, генетично по-близки или по-отдалечени езици, което се получава при преводите от един славянски език на друг. 

Учебното помагало освен за славистите е предназначено и за студентите от другите филологически специалности (с бакалавърска и магистърска степен, докторанти), а също за историци, етнолози, библиотекари и други. Надявам се читателската аудитория да се разшири и книгата да стане обект на внимание от страна на учители и различни други специалисти, работещи върху сходна проблематика.