Градът е мястото на гражданите и чужденците, физическо, социално и културно пространство, локус, място от глобалната мрежа, сакрален център, йерархия. Но градът е и взаимодействието между неговите обитатели, групи и общности, техните всекидневни траектории, истории и биографии – на кварталите, на местата, на хората. 

Текстът представя акценти от живота на Пловдив на границата на две столетия и на един негов жилищен район – „Тракия“ – като градски палимпсест. Предложена е интерпретация на български град в преход като се проследяват форми на хетерономизиране на градските пространства, трансформации на местата, договаряне на на границите между публично и частно, конструиране на памет и изява на идентичности.

Изследването поставя и множество теоретични и методологически въпроси за една възможна градска етносоциология, чиито отговори ще продължават да бъдат търсени в следващи „случвания“ на града.