Дрехата е един от значимите елементи на човешката цивилизация. Облеклото, първоначално служещо главно за предпазване на човешкото тяло от атмосферните влияния, се развива през вековете и претърпява разнообразни промени. От кожената препаска на първобитния човек до съвременното удобно и функционално облекло е налице хилядолетно развитие. Постепенно дрехата придобива както естетическа функция, така се превръща и в маркер за социалния статус на индивида в обществото. Темата за човешкото облекло е разглеждана в различни области на науката – повече в исторически, етноложки, социоложки, изкуствоведски план. Отделни лингвистични публикации са посветени на названията на различни части на облеклото, но в съществуващата литература отсъства цялостно езиковедско изследване.

Обект на проучването са названията за традиционното облекло и неговото производство на българското езиково землище. Изследването е насочено към систематизиране и представяне на ареалите на разпространение на лексиката за облекло в езиковата система на българските диалекти, към анализ на системните отношения в лексикосемантичната група за облекло. Промените в облеклото във времето и в различните части на българското териториално пространство водят до промени и в лексиката за неговото назоваване. В монографията са проследени измененията в речниковия състав на народните говори в различни части на българското езиково землище, характеризиращи се както с обогатяване и разширяване на лексикалния фонд с навлизането на нови реалии, така и с отпадането на едни думи и замяната им с други. Изучаването на названията за облекло дава възможност да се разкрие произходът и миграцията на облеклото във времето.

Изследването на Снежана Александрова би било интересно както за научната общност в областта на хуманитаристиката, така и за широка читателска аудитория – за всички, които се интересуват от езика и културата на своя роден край.