В последните десетилетия неимоверно се увеличи необходимостта от проектиране и създаване на програмни системи с различно предназначение. В същото време архитектурата на компютрите, предложена от Джон фон Нойман, остана почти непроменена, а производителността на програмисткия труд растеше със значително по-бавни темпове. Всичко това наложи търсенето на по-ефективни методи и технологии за производство на програми, както и създаване на мощни средства за абстракция в езиците за програмиране (ЕП). В тази връзка се появиха нови по-съвършени механизми за абстракция, позволяващи процесът на създаване на програмни продукти да се описва в термини, близки до човека-специалист. На тяхна основа в програмирането се развиха и утвърдиха различни подходи за създаване на програми. В резултат се премина от ерата на програмирането, разглеждано като изкуство, към ерата на индустриалното програмиране.