Монографичният труд „Психолого-педагогически правила, модели на добри практики и препоръки при работата и обучението на деца и ученици с поведенчески разстройства“ е особено навременен и актуален. Това е така, защото в последните години се отделя изключително внимание на отклоненията в поведението при подрастващите. Най-различни специалисти от различни области – психолози, педагози, лекари, биолози, и дори родители на такива деца обединяват усилията си, за да проникнат в природата на поведенческите разстройства, и предлагат методи, с които да повишат академичните и социалните успехи на индивидите с подобни проблеми. В последните десетилетия се забелязва трайна тенденция за увеличаване на броя на децата със синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, на патологично агресивните деца, както и един малко подценяван поведенчески проблем – опозиционно предизвикателното поведение. Все по-често в съвременната психология започна да се говори за диагностика на поведенчески и емоционални разстройства, типични за детството и юношеството. Освен това обществото постепенно започна да осъзнава, че проблемите, свързани с поведението, не са за подценяване, и започна да изисква от образователните институции помощ при работата и обучението на такива ученици.

От тази гледна точка този въпрос се явява от изключителна важност с оглед на непрекъснатото повишаване на броя на децата с поведенчески и емоционални отклонения, водещи до различни особености относно социалното им формиране. В тази връзка едно научно теоретично проучване в тази насока стои на дневен ред и би било от особено значение.  Именно затова в настоящата монография тази проблематика се прецизира в теоретичен аспект.