След отпечатването на първата част от поредицата „Недописани страници към историята на новобългарския книжовен език. Славистични ракурси“, Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“ (2008), която съдържа проучвания върху славянските културни и езикови контакти през Възраждането, излиза втората книга от същата поредица, озаглавена „Щрихи към палитрата на българското слово (XVII – ХХ век)“. В нея са включени тематично подбрани изследвания на авторката, които осветляват една по-слабо представена проблематика в историята на новобългарския книжовен език, свързана с естетическата функция на книжовния език и изграждането на художествения му стил.

Застъпените в книгата теми и анализът на езиковите и стилистичните достойнства на подбраните автори и творби в книгата имат за цел да представят постъпателните процеси на формиране на българския художествен стил и извървения нелек път от творците в търсенето на начини и средства за облагородяване на българското слово. С отдаденост и съзнание за дълг през вековете те поемат мисията на духовни водачи, запазвайки вече съграденото и наследеното и добавяйки индивидуалното свое, да го предадат на следващите поколения творци. И така, с лични и колективни усилия, българската възрожденска интелигенция създава пълноценен и богат книжовен език и го предоставя като инструмент за изграждане на националната ни духовна култура на следващите поколения от новото модерно време – ХХ век.

Книгата се състои от предговор, въвеждаща част и пет основни части, чиито публикации във всяка една от тях са обединени от обща проблематика: „Предвъзраждане, или за българското езиково зазоряване“, „Възрожденски ракурси“, „Ролята на художествената литература за развитието на новобългарския книжовен език и стиловото му изграждане“, „Съвременни ракурси: майстори на българското слово“, „Поезия, сътворена по каноните на красотата“.

В обсега на вниманието на авторката са главно въпроси, свързани с езиково-стилистичните особености на литературните творби от различни периоди на езиковия развой. В отделните части на книгата се очертават конкретните книжовни прояви на дадената епоха и характерът на техния език и стил. Въз основа на анализа на съответните литературни текстове от различни автори се правят изводи за книжовноезиковото и стилово развитие през дадения етап. 

Книгата е предназначена за студенти от филологическите специалности (бакалаври, магистри, докторанти), а в по-широк план – за специалисти от хуманитарното научно направление.