Дискретната математика е дял от математиката, занимаващ се с крайни или изброими множества, както и с релациите и функциите над тях. В нея влизат много и най-различни математически теории, като например: символна логика, теория на множествата, булеви функции, комбинаторика, теория на графите, теория на числата, части от теорията на вероятностите и от абстрактната алгебра, математическите изчислителни модели и др. Общото в тези иначе различни области е наличието на крайни или изброимо безкрайни (следователно дискретни) математически структури, използването на алгоритмичен подход за решаване на различните проблеми, както и тяхната приложимост при проблеми, възникващи при изследванията, свързани с компютрите и компютърните изчисления. В известен смисъл дискретната математика е антипод на непрекъснатата математика, чийто най-ярък представител е математическият анализ. До преди век математическият анализ се е развивал много по-бурно от дискретната математика, защото е бил много подходящ при моделирането на различни явления от физиката и астрономията, което пък е давало непосредствено реално приложение на получените резултати. А и могъщият апарат на анализа, включващ техники, базирани на понятията граница, сходимост, диференциране и интегриране, е почти неприложим в дискретната математика. Развитието на дискретната математика получава силен тласък в началото на 20-ти век във връзка с изследванията върху основите на математиката (аксиоматично изграждане на математиката, математическа логика, теория на алгоритмите). Въпреки това, до средата на 30-те години на 20-ти век някои теории от дискретната математика са се смятали за твърде абстрактни и без всякакъв изглед за реално приложение. Но с появата на първите изчислителни машини (Z3 – 1941, Colossus Mark I – 1943, ENIAC – 1946, ...) се оказва, че абстрактните изчислителни модели получават неочаквано, но изключително значимо ново поле за изява – например машината на Тюринг е прототип на архитектурата на всеки съвременен компютър, а без теорията на булевите функции е немислима почти всяка хардуерна реализация на каквато и да е изчислителна машина. И така, от най-абстрактна и неприложима, дискретната математика се превръща в може би най-приложимия дял от математиката.